Разговор с Виктор Проданов и Цветан Момчилов от варненското авангардно електро-акустично дуо Particules преди участието им на третото издание на фестивала Sofia Experimental. Автор: Цветан Цветанов
И двамата са знакови и разпознаваеми личности на съвременната сцена за креативна музика във Варна, всеки – в своята си ниша. Виктор Проданов – в електронния ъндърграунд под името xDEx, Цветан Момчилов – като композитор на музика към награждавани танцови пърформанси, джаз пианист и автор-инструменталист-певец-продуцент под името Chillov. В края на миналото десетилетие ги запознава хореографката Искра Проданова, съоснователка и артистична директорка на платформата Moving Body. Но съвместното им творчество избуява едва след пандемията. Първо под формата на импровизационни сешъни и концерти, докато накрая се стига до дестилиране, синтезиране и подреждане на мозайката в първия им съместен албум – Escape Path (2024), издаден от плевенския (и световен) нетлейбъл „Махорка“ с главен продуцент Иво Петров.
Името на новото дуо е Particules (от френски – частици, прашинки, съставни части на атома, б.а.), а любителите на по-неконвенционалната музика вече го познават от участията му на фестивали като Radar (Варна), „Буна“ (Варна) и „48 часа Варуша Юг“ (Велико Търново). В четвъртък вечерта (6 ноември 2025 г.) и публиката в столицата ще има възможност да слуша Particules на живо – в Гьоте-Институт, заедно с Dayin на Ангел Симитчиев, Antez от Франция и едно съвсем ново френско-американско-българско дуо, състоящо от Изабел Сокол-Оксман и Габриел Вълчев, когото сме гледали у нас като барабанист на Всемогъщия оркестър „Марсел Дюшан“ и триото ОТТО. Началният час е 19.30, Particules ще излязат на сцената последни, а цялостната концертна програма и артистична концепция за вечерта е част от третия международен фестивал Sofia Experimental.
Да започнем с дешифриране на името на проекта ви, защото то е тясно свързано с начина ви на музициране…
Виктор Проданов: Ох, „фини прахови частици“ няма да е… частички, късчета, гранулки?… стружки! Имахме удовоствието да запишем албума Escape Path в домашното ми студио по-миналата зима. Преди това си бяхме говорили, че трябва най-накрая да запишем това, което вече свирехме на живо. По принцип при изсвирването на живо нямаме ярко разграничаване между отделните парчета и те много често се преплитат, но за този запис решихме да ги изсвирим отново като отделни блокове – без никаква редакция или модификация на това, което е записано, но с мисъл за тях по-скоро в оптиката на отделни цялости.
Цветан Момчилов: Още от 2022 г. започнахме да експериментираме заедно и в началото си правехме едни такива сешъни, в които просто импровизирахме, след което отделяхме доста време – тъй като те се записваха – да ги слушаме и анализираме и по някакъв начин да изчистим и формулираме, всеки за себе си, както и заедно – какво звучене търсим… И всъщност това продължи около една година, през която имахме и две участия на живо, след което решихме, че вече има някаква посока, която ни харесва и на двамата, и се събрахме за около месец в студиото на Виктор, за да направим тези записи.
Двамата имате съвсем различен музкален бекграунд, ако говорим за жанрове. Какви предизвикателства среща всеки от вас, навлизайки „в територията на другия“?
Виктор Проданов: Да, с много различен музикален опит сме. Аз идвам от света на електронната музика (без да маркирам специфични жанрове), докато той е с изключително серозна класическа подготовка… Обожавам звуците, които той създава, обожавам да ги семплирам, но когато ги семплирам, аз променям тяхната структура, дигитализирам ги един вид, прекарвам ги през множество ефекти в реално време и по този начин аз си ги… „присвоявам“ – за да мога да ги манипулирам през моите машини. Може би по така „навлизам в неговата територия“. Но от друга страна, не го правя през цялото време. В дадени моменти, когато го слушам, „заглушавам“ звуците, които аз произвеждам, и той има цялото пространство, за да се разгърне. А аз просто го допълвам, украсявам неговата музика – много дискретно, много минималистично…
Цветан Момчилов: Ние през цялото време се слушаме и се опитваме да се допълваме и да бъдем като едно. А по отношение на „новите територии в музиката“, в личен план участието ми в Particules е нещо изцяло ново за мен, посока, в която не съм поемал преди това. Купих си един нов ефект, който ме провокира да започна да търся звучене в тая посока. Ефектът е „Космос“ на компанията Soma и е нещо като „анти-лупър“. И експериментирайки у дома с този ефект, тъй като той е доста „медитативен“ (в кавички)…
Като това, което чуваме в момента! (отвън по време на разговора, точно между 14 и 16 маса, между другото, някой ремонтира нещо доста натрапчиво, б.а.)…
Цветан Момчилов: Точно, това е също част от медитативната градска среда. Ако някой може да медитира на звука от флекс, това би било чудесно и означава, че той е истински джедай… Но да, някак покрай този ефект вече имах контекста и смелостта да се обадя на Виктор и да му кажа: „Хей, направил съм нещо много интересно, искаш ли да го чуеш? Смяташ ли че можем да продължим заедно в тази насока?“… И то накрая така стана.
„Анти-лупър“ какво означава? Обратното на лупър? Тоест „развързва примките“ и дефрагментира заключените отрязъци, които лупърът обикновено повтаря?
Цветан Момчилов: Да, нещата, които аз изсвирвам, и тук ефектът ги повтаря, само че разликата е, че алгоритъмът, който ги повтаря, не е обвързан с темпото, няма някаква ритмична структура и е доста „грануларен“… И има още един момент, който много ми допада – докато свиря, това, което ефектът повтаря, постоянно се самопроменя, самоизкривява, добавя някакви нови „артефакти“ от околната среда, а не повтаря едно и също…
Виктор Проданов: А изкривяването е структурално, а не чрез някакви неузнаваеми ефекти. Това е ефектът на „гранулация“… няма българска дума за това, съжалявам, защотото „фрагментиране“ също не е българска дума… но, добре – „разпарчетосване“, „раздробяване“ може би…
Разпартикулиране!
Виктор Проданов: Ето, виж как се раждат новите думи… А ефектът „Космос“ работи по следния начин: той раздробява взетия елемент на парченца и тези парченца се слепват наново по някакъв си техен начин, който по-добре да не го знаем какъв е. И там е цялата магия… Това създава много интересни звукови пейзажи, които са изключително случайни и които през цялото време слушаме, докато аз се съсредоточавам върху ритъма, а Цветан работи с акустичните инструменти – и това е нашата основа и нашият фон. Сега, дали имаме контрол върху този процес, или нямаме, това е част от самия пърформанс…
Стигнахме до гласа като инструмент в албума на Particules…
Цветан Момчилов: Да, има и глас, аз като един не-певец пея доста в този албум – именно благодарение на ефекта, който споменах преди малко. Чрез него правя гласови акорди, като референцията ми е към класическата музика и хоровото пеене, но този път – поставено в състояние на минимализъм. Освен това, ако говорим за инструментариум, много привлекателно за мен в този проект е, че реално тук свиря на всичките инструменти, на които мога, даже и на такива, на които не мога…
В какви отношения са двата ти основни инструмента обаче – пианото и валдхорната – в музиката, която създаваш днес? Забелязва се едно „завръщане“ към валдхорната конкретно в Particules.
Цветан Момчилов: От 4-ти до 12-и клас учих в Музикалното училище във Варна със специалност „Валдхорна“. Валдхорна завърших и в Музикалната академия след това. Свирил съм много симфонична музика в Софийската филхармония, в Радиооркестъра, в Националната опера, както и в повечето оркестри в страната още като студент… Дълги години валдхорната беше основният ми инструмент. Иначе първият ми инструмент е пианото – започнах да свиря, като бях на 6… Последните години валдхорната я бях поизоставил, но реално много добре влезе в това, което правим в Particules. На Виктор също му хареса и продължихме. И аз много се радвам, защото това е един класически инструмент, който няма почти никакво приложение извън класиката. Естествено, има примери по света и за експеримантална музика за валдхорна, но те не са много. И затова се и радвам, ако поне малко допринасям за това валдхорната да участва и в други видове музика извън класиката.
Какво е за вас Варна като място за всекидневно музициране? Доколкото знам, Виктор се завръща тук след дълги години, прекарани във Франция…
Цветан Момчилов: Варна е интересен град. Много музиканти са излезли оттук, но 98% от тях не живеят във Варна. Иначе много от тях продължават да радват публиката по света.
Виктор Проданов: Като цяло в България нямаше много развита електронна сцена, когато се завърнах. Специално във Варна нямаше, в София малко повече имаше… Успях все пак да намеря във Варна хора, които проявяваха инициатива, интерес и любопитство да организираме заедно събития… Обаче от друга страна, свирехме в по-авантюристични и експериментални стилове и беше малко смело може би за тогавашния етап или пък бяхме сякаш твърде авангардни – в лошия смисъл на думата: твърде много експериментирах с границите на хората. Но всъщност това не беше толкова лошо в крайна сметка. Изгради ми репутация на човек, от когото не знаеш какво да очакваш… И това не се е променило много до момента… Тази сцена е в непрекъсната еволюция и това, че съм изпуснал някакъв малък период от нея, в никакъв случай не е основополагащо. Говоря за електронната музика… В джаза и рок-музиката също има еволюция, но не съм вътре в тях, за да кажа… Сцената не се развива едновременно в различните жанрове и в определени моменти едни получават повече светлина от други. Не знам в периода, да речем, между 2000 и 2010 г. кой е бил доминиращият стил? Не можем да кажем. Ето, ако се съсредоточим върху електронните стилове, има един митичен варненски клуб – „Комикс“, за който всички говорят. Аз, например, нищо не знам за него. Бил съм само веднъж там, но е невероятно каква градска легенда съществува около това място. Същото е с „Бонкърс“… „Ребонкърс“, макар там конотацията да е малко по-друга… хайде да не влизаме в нея…
Слушайки албума на Particules, една от аналогиите, които ми идват, е тази със скандинавската импровизирана електро-акустична сцена – Нилс Петер Молвар, Буге Веселтофт, Ейвинд Оршет… – и то по линия на интересния баланс между светлина и мрак. Вашето лично съотношение между тези две състояния какво е?
Цветан Момчилов: Да, да, точно така е. И нашето желание беше такова – музиката да плува, да е постоянно променяща се и… „мрак и светлина“ я описва доста добре, бих казал. Освен това, в нея има постоянни преминавания от ембиънт към нещо по-ритмично. И това е търсен ефект от нас… Не, не се изразих добре – нищо не сме търсили. Просто прослушвайки записите от сешъните ни, сме си казвали: „Това звучи добре“ или „Това можем да го пропуснем“… Но да, цялата музика си я представяме като едно плуващо нещо, постоянно променящо се.
Плуване… море… Варна…
Виктор Проданов: Е, да, да, но освен „плувам“ има и друг един глагол за движение – „летя“, а „Полет“ е другият актуален проект на Цеци. Той реално беше проект преди Paricules, макар като албум да излезе след това. Така че и в Particules в началото не си говорехме толкова за „плуване“, колкото за някакъв „полет“. „Полет“ обаче по-скоро като някакво пространство, което да създадем и в което да еволюираме, не си представяйте буквално полет на птици. Но това е общо-взето движението ни – реем се във висините на звука…
…както би се изразил Стивън Кинг навярно.
Цветан Момчилов: Да, „Полет“ е мой солов проект, в който свиря предимно на пиано. Записах го в Радио Варна на един прекрасен роял Steinway… Всъщност и експериментите ми, които после станаха част от основата на Particules, започнаха, докато работех по „Полет“… А самата идея за полета е в смисъла на „полет на въображението“: да не си поставяме рамки, да се опитаме да постигнем някакъв нов звук, колкото и да е трудно, защото преди нас са правени толкова много „нови неща“, за повечето от които дори не сме чували… Трудно е в наше време да направиш нещо съвсем ново, което да не е правено преди теб. Но все пак тръгваме с тая идея – да не си поставяме рамки, да се опитваме да излезем от общоприетото и най-вече – да бъдем себе си.
Имате една пиеса в албума – „Отвъд“. Както и друга една, чието име е малко по-нецензурна абревиатура, но също съдържа думата „отвъд“. Отвъд какво отивате с музиката си?
Виктор Проданов: Когато мислехме за самите заглавия на пиесите и тяхната подредба в албума, търсехме някаква форма на изказ, на смисъл, на нещо, което ни води отвъд, което ни дава някаква перспектива, някакви нови хоризонти… – в оптиката на идеята за полета. Не е някакво намерение да илюстрираме музикално образа на нещо, което да ни вдигне над нещата… То е просто желание за обръщане, за поглед, за една точка в нашата темпорална перцепция, когато слушаме музика.
Статията е публикува в оригиналният ѝ вид. Линк към оригинала тук
